Какво се случва…изгубих се и не знам как да открия правилната посока. Бях точно на онова кръстовище, което ми предлагаше няколко избора, та реших да поема направо…или поне ми се струваше, че това е правилната посока, а явно съм сгрешила. Изпаднала сега в заблуждение целия свят ми се струва толкова безразличен и същевременно още по-интересен, може би от самото търсене на правилните посоки. И сега какво ?! Стоя си … големият куфар е до мен, а ръцете ми треперят от натоварването, което са поели през всичкия този път към „прогреса”…Мечтите ми са много…една от тях е именно тази свързана с откриването на правилната посока и мястото, на което да почувствам себе си. Около мен има безброй много хора, всеки един забързан в своя си свят, със своите си проблеми и човешки заблуди. Едва ли някой обръща внимание на другия, а няма ли да ни бъде по-лесно, ако сами помежду си се насочваме, нали уж всеки има какво да даде на другия?!
Дали наистина мястото на младите хора е далеч от родината, дали наистина един млад човек няма шанс за реализация в нашата държава… на този въпрос ще има ужасно много мнения, от които може би 80% ще бъдат еднакви… България гони младите хора…а дали понякога не трябва да потърсим вината и в самите нас и в нашето желание да се развиваме в България? И аз не знам… може би най-големият ни проблем е в това, че самите ние сме изключително объркани и се опитваме да се развиваме паралелно в няколко направления и по този начин изгубваме концентрацията, съсредоточеността и сериозността си на моменти, мислейки, че животът е пред нас и имаме толкова много време за пилеене все още… но времето тече и не ни чака… идват все по-често моментите, в които се замисляш и си казваш „какво става по дяволите, за толкова много неща мечтая, толкова много неща искам да направя с живота си, а всъщност до момента и основата ми липсва…” Ах... това сигурно ще да е онази нотка от живота, която ни държи постоянно будни и търсещи съвършенството…
