понеделник, 11 април 2011 г.

На мама


На нея...на тази, която ми е дала живот, на тази, която ми е дала име, сърце, душа, характер. На тази, която ме е научила да обичам, да бъда вярна на себе си, да уважавам другите и да бъда честна. Тази, която ме е научила винаги да искам максимума от живота, тази която ме е научила да бъда взискателна и критична към себе си. Тази, която беше до мен и в лошите, тъжни и мрачни дни, както и в тези щастливите и слънчевите моменти. Тази, която винаги ме е учила да бъда на първо място себе си и на второ да съм другите, тази която ме научи на това как да бъда един стойностен човек. Тази която винаги е зад мен в трудните моменти. Тази, която ми дава безрезервната си подкрепа в моментите, дори когато греша и постъпвам неправилно. Тази, най-голямата и силна опора. На тази най-силната част от мен...НА МАМА!!! Честит рожден ден, мамо!!! Бъди здрава! Красивата, умната и успялата жена, каквато си в момента, бъди такава винаги. Благодаря ти, мамо!
P.S. Искам като порасна да бъда като МАМА!

Лора Инджова

понеделник, 28 март 2011 г.

Обичам!


Защо винаги се настройвам да пиша на мрачна тематика… Край! Днес ще пиша за хубавите неща, които ми дават онази светлина в тъмния и обърнат наопаки ден, която ми дава сила да се усмихна и да продължа напред.

Обичам всичко, което ме прави щастлива, обичам, чочко, мочко, обичам и дори чочко-бочко и несъщевствуващото точко  обичам семейството ми повече от всичко, обичам слънцето, морето, миризмата на сутрешното кафе, обичам приятелите ми, които толкова много ми липсват, обичам работата си, обичам това, което уча, обичам всички усмивки, които непринудено и изненадващо за мен срещам по улицата. Обичам много и шоколада и гадните, вредни чипсове и пуканки, обичам мечтите ми, които ми дават толкова голям стимул и мотивация за развитие, желанието ми за пътуване и срещите ми с непознати и интересни личности. Обичам да пиша, разни подобни и понякога безсмислени неща, които ме карат да се чувствам толкова пълноценна и удовлетворена само и единствено от желанието ми да изразя себе си пред мен самата… Обичам света и обещавам винаги да откривам хубавата страна на живота, който доста често ни се вижда толкова абсурден и несправедлив! Из записките на Ло Инджова :)

неделя, 6 февруари 2011 г.

Заблуда...


Сякаш всички са със затворени очи и не виждат какво се случва около тях и с тях. Кое или може би какво ни кара да се заблуждаваме и да затваряме очите си? Каква е онази магия, която ни прави някак наивни и вярваме в добрите хора, които все по-рядко срещаме на улицата?
Поредната заблуда вече чука на вратата ни с една ехидна и толкова изкуствена, но пък красива усмивка…Как да избягаме от нея и да й тръшнем вратата под носа??? Има ли изобщо начин, по който да го направим? И аз не знам. Вътрешно се опитвам от доста време насам, но сякаш собствената ми съдба ме сблъсква непрестанно с нея. Срещам разни хора, които толкова много искам във времето да нарека приятели, срещам толкова много възможности, които смятам за уникалните шансове на живота ми, а в последствие се оказват една долна, мръсна и толкова разочароваща ме лъжа. След това идва и мястото на гнева към самата мен, за това че винаги гледам с добри очи на всички, за това, че винаги се опитвам да бъда максимално искрена с околните, за това че се опитвам абсолютно винаги да бъда коректна към всеки, та дори се чувствам виновна, когато не бих могла да помогна на някого, който е споделил проблема си, макар и да не е поискал помощта ми. Попадам във все същия кръговрат и не спирам да се въртя… всеки път си мисля, че това, което ми се случва е новото, ценното вярвам силно, че е истинско, а не измамно и след известно време всичко се оказва вече преживяно и то не един път. Отново се намирам на точката на разочарованието, която като че ли се оказва и центъра на моята окръжност, наречена живот…

вторник, 1 февруари 2011 г.

Живот отблизо


Хората са толкова целеустремени към постигането на нещо, че дори загърбват и морала си…всичко е толкова фалшиво и нагло и някак пошло…в един момент се питаш:”ти за този свят ли си?!”.Лицемерие до безкрай, но разбира се не забравяме и най-важното нещо за постигане в ежедневието си, а именно да си вървежен . За да постигнеш този ефект и да бъдеш „ходещата поп-фолк дива на улицата”, за да привличаш внимание и да си номер едно в очите на другите, са необходими няколко прости неща, а именно- да си облечен с възможно най-лъскавите парцали, да си на възможно най-високите токове и да си възможно най-силно топиран и бетониран с лак за коса в главата!!! Разбира се всичко това след една малка подробност- да имаш някаква солидна бройка зад гърба си (в интимен план). Извинете ме , но това е реалността, знам че може би не искате да си го признаете, но живеем в свят на куха, барбенска и измуцунена държава…не, не се оправдавайте с политиците и управлението, то че за нищо не става е ясно, но и ние самите сме се превърнали в едни роботизирани и износени от инертност машини, които нямат мисъл, нямат хъс за противопоставяне на управляващите ни, стоим само зад телевизорите и плюем смело от домовете си. Имаме само едни празни и необмислени действия, с които продаваме останалата малка част от душиците ни. Толкова е грозна цялата мизерия, която се излива от нас, толкова сме нагли с поведението си , чудя се не ни ли остана капка съвест, която да ни накара поне за миг да се засрамим от бедните душици, в които сме се превърнали…говорим за доброта и милосърдие, а самите ние в ежедневието си се изживяваме, като най-големите съдници на света…вършим лошотии и мръсотии без дори да се замислим за другото- моралното и нравствено извисено лице, чиято роля се опитваме да поддържаме непрестанно! Хора събудете се! Спрете за миг и покажете, че наистина сте човеци!!!!!!

събота, 29 януари 2011 г.

Животът...


Целият ни живот е една бъркотия, в която има радости , тревоги, несбъднати мечти и блянове...стремежи...същевременно една инертност, която във всеки удобен момент се появява, докато просто си почиваш от хаоса, в който си попаднал...и отново се озоваваш на същото място...всяко едно ново нещо ти се струва толкова познато, че стигаш до извода , че живееш в едно истинско "ДЕЖА ВЮ"... вече видяно..а в случая вече изживяно ...