петък, 20 февруари 2009 г.

Ключът е там

Ключът е там.Стая 1,2,3...и така до 26.Аз-отпусната и неподвижна,сложила глава на празната скица,се опитвам да събера мислите си,които се лутат между миналото,което здраво се е вкопчило в живота ми,и бъдещето ,което е покорило цялото ми същество.Образи,илюзии,реалност,болка,самота,любов и обич...разделяш сърцето си на хиляди парченца,които бавно падат и се счупват на хлъзгавия под.След себе си те оставят само искриците на преживяното,духа на спомена и носещата се от него емоция.В съня си вървя смело напред,но в реалността тази смелост ми липсва.Забравям за собствените си мечти и трепети,отдавайки се на това,което се впива в сърцето ми и поглъща всеки един мой дъх.Не искаш да ме виждаш,нито да говориш с мен и въпреки това аз се усмихвам.Усмивката,която озарява цялото ми лице,тази която отразява недоловимия до сега блясък в очите ми,превърнал се в нейния нов смисъл.От това най-много се страхувах.Страх да загърбиш навика,ежедневието,сигурността.Липсата на тази монотонност те кара да се луташ из студа на самотата,която смразява за миг сетивата ти.Лутайки се,разумът ми се изгуби някъде из ледено студеното дихание на нашата последна зима...Аз не успях да устоя,не успях да заключа сърцето си за новото начало,което толкова силно ме тегли към себе си...

1 коментар: