неделя, 6 февруари 2011 г.

Заблуда...


Сякаш всички са със затворени очи и не виждат какво се случва около тях и с тях. Кое или може би какво ни кара да се заблуждаваме и да затваряме очите си? Каква е онази магия, която ни прави някак наивни и вярваме в добрите хора, които все по-рядко срещаме на улицата?
Поредната заблуда вече чука на вратата ни с една ехидна и толкова изкуствена, но пък красива усмивка…Как да избягаме от нея и да й тръшнем вратата под носа??? Има ли изобщо начин, по който да го направим? И аз не знам. Вътрешно се опитвам от доста време насам, но сякаш собствената ми съдба ме сблъсква непрестанно с нея. Срещам разни хора, които толкова много искам във времето да нарека приятели, срещам толкова много възможности, които смятам за уникалните шансове на живота ми, а в последствие се оказват една долна, мръсна и толкова разочароваща ме лъжа. След това идва и мястото на гнева към самата мен, за това че винаги гледам с добри очи на всички, за това, че винаги се опитвам да бъда максимално искрена с околните, за това че се опитвам абсолютно винаги да бъда коректна към всеки, та дори се чувствам виновна, когато не бих могла да помогна на някого, който е споделил проблема си, макар и да не е поискал помощта ми. Попадам във все същия кръговрат и не спирам да се въртя… всеки път си мисля, че това, което ми се случва е новото, ценното вярвам силно, че е истинско, а не измамно и след известно време всичко се оказва вече преживяно и то не един път. Отново се намирам на точката на разочарованието, която като че ли се оказва и центъра на моята окръжност, наречена живот…

вторник, 1 февруари 2011 г.

Живот отблизо


Хората са толкова целеустремени към постигането на нещо, че дори загърбват и морала си…всичко е толкова фалшиво и нагло и някак пошло…в един момент се питаш:”ти за този свят ли си?!”.Лицемерие до безкрай, но разбира се не забравяме и най-важното нещо за постигане в ежедневието си, а именно да си вървежен . За да постигнеш този ефект и да бъдеш „ходещата поп-фолк дива на улицата”, за да привличаш внимание и да си номер едно в очите на другите, са необходими няколко прости неща, а именно- да си облечен с възможно най-лъскавите парцали, да си на възможно най-високите токове и да си възможно най-силно топиран и бетониран с лак за коса в главата!!! Разбира се всичко това след една малка подробност- да имаш някаква солидна бройка зад гърба си (в интимен план). Извинете ме , но това е реалността, знам че може би не искате да си го признаете, но живеем в свят на куха, барбенска и измуцунена държава…не, не се оправдавайте с политиците и управлението, то че за нищо не става е ясно, но и ние самите сме се превърнали в едни роботизирани и износени от инертност машини, които нямат мисъл, нямат хъс за противопоставяне на управляващите ни, стоим само зад телевизорите и плюем смело от домовете си. Имаме само едни празни и необмислени действия, с които продаваме останалата малка част от душиците ни. Толкова е грозна цялата мизерия, която се излива от нас, толкова сме нагли с поведението си , чудя се не ни ли остана капка съвест, която да ни накара поне за миг да се засрамим от бедните душици, в които сме се превърнали…говорим за доброта и милосърдие, а самите ние в ежедневието си се изживяваме, като най-големите съдници на света…вършим лошотии и мръсотии без дори да се замислим за другото- моралното и нравствено извисено лице, чиято роля се опитваме да поддържаме непрестанно! Хора събудете се! Спрете за миг и покажете, че наистина сте човеци!!!!!!