петък, 26 юни 2009 г.

Колко странно...

Колко странно...цял един свят обладан от скръбни мисли и разочарования към погубената икона на цели поколения. Свят изпълен с музика, присъствие, силна емоция и пълно отдаване на личността.
Хм...колко странно... толкова много хора завладяни от един човек, който преобръща разбиранията, та дори и живота им. Как е възможно човешката смърт да носи толкова специфични и оформящи човешката личност черти. Изведнъж те сриват основите на емоционалната уравновесеност. Всичко се преобръща за миг, а после... после този процес на новоизграждане започва със своето познато начало, минаващо през същите, стабилизиращи душевното състояние, етапи.
Дали самотата е виновникът за още по-болезнената смърт? Дали самотата, която подтиква личността към наркотиците и алкохола, създаващи илюзията за множеството, е причината? Дали след като човек постигне мечтите си изгубва желание за живот? Не знам. Не искам и да узнавам... Заключената душа никога няма да успее да се отключи, ако тя самата не го пожелае. Ключът е скрит вътре в самата нея, трябва само да се откъсне от вглъбеността към материализацията на живота ...
Замислям се колко силна може да бъде човешката обич, щом сам, един човек е събрал толкова много любов зад маската, скриваща лицето му...

Няма коментари:

Публикуване на коментар