неделя, 6 февруари 2011 г.

Заблуда...


Сякаш всички са със затворени очи и не виждат какво се случва около тях и с тях. Кое или може би какво ни кара да се заблуждаваме и да затваряме очите си? Каква е онази магия, която ни прави някак наивни и вярваме в добрите хора, които все по-рядко срещаме на улицата?
Поредната заблуда вече чука на вратата ни с една ехидна и толкова изкуствена, но пък красива усмивка…Как да избягаме от нея и да й тръшнем вратата под носа??? Има ли изобщо начин, по който да го направим? И аз не знам. Вътрешно се опитвам от доста време насам, но сякаш собствената ми съдба ме сблъсква непрестанно с нея. Срещам разни хора, които толкова много искам във времето да нарека приятели, срещам толкова много възможности, които смятам за уникалните шансове на живота ми, а в последствие се оказват една долна, мръсна и толкова разочароваща ме лъжа. След това идва и мястото на гнева към самата мен, за това че винаги гледам с добри очи на всички, за това, че винаги се опитвам да бъда максимално искрена с околните, за това че се опитвам абсолютно винаги да бъда коректна към всеки, та дори се чувствам виновна, когато не бих могла да помогна на някого, който е споделил проблема си, макар и да не е поискал помощта ми. Попадам във все същия кръговрат и не спирам да се въртя… всеки път си мисля, че това, което ми се случва е новото, ценното вярвам силно, че е истинско, а не измамно и след известно време всичко се оказва вече преживяно и то не един път. Отново се намирам на точката на разочарованието, която като че ли се оказва и центъра на моята окръжност, наречена живот…

1 коментар: